Психологията и дисциплините като педагогика, философия и неврология, както и други науки напредват във времето. За 20 век интелигентността беше много важна в обществото и хората много уважаваха тестовете за интелигентност, особено в компаниите, когато назначаваха човек.
Днес интелигентността се счита за феномен, непознат в известна част поради своята сложност и дори поставя под съмнение преценката на тестовете, които оценяват колко умен е човекът чрез неговия IQ, тъй като се счита, че Всички аспекти, които го съставят изцяло, са взети под внимание, тъй като се счита, че интелигентността включва фактори, които надхвърлят рационалното, където емоционалните фактори също се намесват.
В края на 20-ти век, в навечерието на началото на 21-ви век, на социалната арена започва да се появява нов термин, нова концепция, която ще революционизира начина, по който виждаме нещата: Емоционална интелигентност (EI).
Което се определя като способността на индивида да контролира, разбира и работи ефективно своите емоции и тези на другите по такъв начин, че да може да ги управлява, за да постигне положителни резултати.
Емоционалната интелигентност създава баланс и добро управление на емоциите, за да се избегнат възможни конфликти между хората.
Човек, който има емоционална интелигентност, успява да води личен, социален, семеен и трудов живот, много по-добре от всеки средностатистически индивид, който в дадена ситуация може да има някакъв колапс или да загуби контрол над себе си, защото не знае как да контролира емоциите си.
И то е, че емоционалната интелигентност представлява набор от умения, които индивидът притежава, сред които се открояват самоконтрол, съпричастност, ентусиазъм, постоянство и способността да се мотивира и дори успява да го направи с другите.
Въпреки че е посочено, че много от тези характеристики са включени в нашата генетична информация, тоест те се наследяват, също така се посочва, че тези способности се развиват през целия ни живот.
Изправени пред всяка ситуация, събитие или събитие, което се случва в живота ни, винаги ще има емоции и мисли, отрицателни и позитивни, които могат да ви накарат да се чувствате добре или зле, но именно там емоционалната интелигентност ще ви помогне да се справите с тях. Не се предполага, че емоционално интелигентният човек няма да има отрицателни емоции, а само че ще знае как да се справи по-добре с тях.
Това добро управление на емоциите, улеснява взаимоотношенията, позволява постигането на целите и задачите, както и управлението на стреса и преодоляването на препятствията, което е накарало компаниите да стават все по-заинтересовани от знанията и обучението на служителите за развитие на емоционална интелигентност за растежа на организацията.
