Социалният капитал няма ясен и безспорен смисъл по съществени и идеологически причини. Няма установена и общоприета дефиниция за социален капитал и конкретната дефиниция, възприета от дадено проучване, ще зависи от дисциплината и нивото на изследване. Не е изненадващо, че като се имат предвид различните рамки за разглеждане на социалния капитал, има значителни разногласия и дори противоречия в дефинициите за социален капитал.
Поради трудностите при дефинирането на социалния капитал, авторите са склонни да обсъждат концепцията, нейния интелектуален произход, разнообразието от приложения и някои от нерешените й въпроси, преди да възприемат мисловна школа и да добавят собствено определение (Адам и Рончевич, 2003). Предполага се, че интердисциплинарното определение би било по-малко важно, ако учените трябва да предефинират и оценят определенията на други дисциплини. Освен това SCIG (2000) установява, че всички изследвания трябва да обсъждат социалния капитал във връзка с дисциплината, нивото на обучение и конкретния контекст и че за тях не се изисква определена дефиниция, а по-скоро идентификация на операционализацията или концептуализация.
Други автори са установили, че определенията варират в зависимост от това дали се фокусират върху веществото, източниците или ефектите от социалния капитал (Adler and Kwon 2002, Field et al., 2002).
Социалният капитал е свързан със стойността на социалните мрежи, свързващи сходни хора и обединяващи се между различни хора, с правила за реципрочност (Dekker и Uslaner, 2001). Сандър (2002, стр. 221) заяви, че "популярната мъдрост, че повече хора получават работата си от тези, които познават, а не от това, което знаят, се оказва вярна." Adler and Kwon (2002) установяват, че основното прозрение, насочващо изследванията на социалния капитал, е, че добрата воля, която другите имат към нас, е ценен ресурс. Като такива те определят социалния капитал като „добрата воля, достъпна за индивиди или групи. Неговият източниктя се крие в структурата и съдържанието на социалните отношения на актьора. Неговите ефекти произтичат от информацията, влиянието и солидарността, които той предоставя на актьора “(Adler and Kwon 2002, p.23). Dekker и Uslaner (2001) постулират, че социалният капитал е основно за това как хората взаимодействат помежду си.
