Софтуерът може да бъде дефиниран като всички онези концепции, дейности и процедури, които водят до генериране на програми за компютърна система. С други думи, това са инструкциите, предварително зададени от програмист за изпълнение на посочените задачи.
Софтуерът е набор от двоични числа (битове), което има някакъв смисъл за компютъра и се съхранява на някаква физическа поддръжка (хардуер), откъдето процесорът има достъп, за да го изпълни или покаже. Докато хардуерът е видима, осезаема и лесно приложима изчислителна система, софтуерът е чисто концептуална същност: интелектуален продукт, това означава, че хардуерът е физическата част, а софтуерът е логическата част на компютъра.
Целта на „добрия софтуер“ е да увеличи шансовете той да бъде разработен навреме и да бъде по-рентабилен поради по-ефективно използване на персонала и ресурсите.
Софтуерът може да бъде разделен на различни начини въз основа на вида на извършената работа. В софтуера на системата, при който един от важните части е операционна система, е част, която позволява на хардуера до функция, контролира работните места, обработва такива важни задачи, въпреки че често невидим, като например поддържането на дискови файлове и администрацията от екрана.
В софтуерното приложение позволява на потребителите да извършват една или няколко по-специфични задачи, във всяка област на дейност, която може да бъде автоматизирано или подпомага, тя извършва задачи за текстообработка, управление на бази данни и други подобни. Например направете индекс, подреден от автор, или извлечете информация от база данни и т.н.
И накрая, има софтуер за програмиране, който предоставя инструменти, които да помогнат на програмиста да пише компютърни програми и да използва различни програмни езици по практически начин.
