Какво представлява практиката? »Неговото определение и значение

Anonim

В словото Praxis средства "практика", това е гръцка терминология, която идентифицира практика като процес, в който теорията се превръща в практика, това е, Праксис е прилагането на изучаваната методология и самото става част от ежедневието.

Праксисът е етапът, в който знанията по даден предмет се използват за извършване на действие, поради което практиката е далеч от книги или учебни кабинети, а по-скоро се намира в самия свят, когато се казва Идеите, изучавани и анализирани, се прилагат или преживяват от обитавания свят. Тази терминология има голямо значение в социално-политическия модел, наречен "марксистки", моделът на марксизма се прилага и измисля от икономиста, революционера и апликатора на философията Карл Маркс, който е евреин с немски корени.

За последователите на този идеологически клон практиката е ключът към постигането на връзката между човека, природата, както и обществото, тоест благодарение на практиката на придобитите знания човек постига голямо развитие в областта труд, с който е ангажиран, бизнес, селскостопански и завършва. Следователно марксистите разглеждат практиката като център на живота на проспериращия и трудолюбив човек, тъй като тя е резултат от изучените знания, анализирани и теоретични основи за това, което сме инструктирани, което ни позволява на работното място да упражняваме методи и действия, които ни позволяват по -добро изпълнение на нашите задачи или задължения.

Философски казано, този термин е в суперпозиция на поведението, тъй като преминава през разбраното знание, което е добродетелта на мисълта или практическата мъдрост, обобщение на термина на думата фоноза, което се отнася до способността да се мисли как и как защо да действаме и да променяме поведението си. Праксис за Аристотел е действието, което влияе върху себе си и върху човека, което го води до осъзнаване в живота и във всяка област, че за да се постигне добра практика или практика е от съществено значение да имаш знания как да го направиш.

За Аристотел разделянето на човешкия живот и дейности на три категории беше практично и полезно, тъй като обобщи самия живот по прост начин, тези категории са: Теория, която е търсенето на знание, истината, която дава сила да знаеш. Реализацията, която предполага създаването на нещо ново и Практиката или практиката, която е действие, разрешаването на проблеми, произтичащи от ежедневната и постоянна практика.