Законът на Пруст е този, който изразява, че относителният брой на елементите, образувани в дадено съединение, се поддържа постоянен, без да се взема предвид произхода на споменатото съединение. Този закон е предложен за първи път от френския химик Луи Пруст през 1795 година.
Пруст извършва голяма част от своите изследвания в Испания и именно там той успява да определи, че сместа от елементи може да се извършва в непрекъснато тегловно съотношение, независимо от непосредствения процес, който я е образувал. С други думи, елементите, съставляващи съединение, ще запазят фиксирано тегловно съотношение във всяка нетна проба от смес. Прост пример за този закон е случаят с водата, тя се състои от два елемента: водород и кислород, които винаги ще бъдат в съотношение 1-8, независимо от произхода на водата.
Чрез този закон Пруст също демонстрира, че теорията на химика Бертолет е неправилна, тъй като той твърди, че някои химически смеси могат да се различават по своя състав, в зависимост от начина, по който са приготвени. Пруст приписва тази грешка на злоупотребата с вещества, химикали, които не са изцяло пречистени. Успехът на Пруст е повече от очевиден и неговата теория е окончателно утвърдена, благодарение на подкрепата на друг химик на име Джонс Берцелиус, който подкрепя неговата хипотеза, която е единодушно приета.
Законът на Пруст гарантира пропорционалността между масата на реактивните вещества и продуктите при химическа реакция. Ето защо той е известен и като закон на определени пропорции.
За промишлеността и лабораторната среда тези закони са много полезни при изчисляване на количеството реактиви, необходимо за приготвянето на вещества, както и броя на продуктите, които трябва да бъдат произведени.
