Това е термин, често използван в гръцката митология, за да се опише място или царство, което е под земята и чийто цар е бог Хадес, има няколко характерни елемента на това място, сред основните е важно подчертават присъствието на Тартар (място, където са затворени титаните и други чудовища), Асфоделските ливади и други. Трябва обаче да се каже, че с течение на времето представянето и интерпретацията на това, което е подземният свят, се е променило до голяма степен.
Подземният свят в класическата литература е описан като място, което се намира в пределите на земята, много отвъд хоризонта, тоест в края на света, като това е място, където се отвеждат душите на мъртвите. В древна Гърция било много разпространено да се поддържа убеждението, че в този град има няколко места, които са функционирали като входове в него. Душите на починалия трябваше да прекосят река Ахерон, използвайки шлепа на Харон, който зареждаше монета, когато се качваше, за да може да ги транспортира, именно поради тази причиначе когато човек е починал, е било обичайно монета да се поставя под езика на починалия човек или, в противен случай, на двата клепача, на тези, които нямат пари, ще бъде отредено да скърбят на това, което е било известно като ливадата. От своя страна бреговете на реката бяха защитени от Цербер, триглаво куче, в допълнение към факта, че именно той пречи на душите да напуснат подземния свят или на живите да влязат.
В основните области на подземния свят беше възможно да се открият Полетата на Асфодел, място, където душите на грижовните герои страдат. Лицето, което отговаря за прехвърлянето на душите, за да се изправят пред тяхната присъда, е Хермес, което е извършено от царете Еак, Минос и братът на последния, Радамантис, в случаите, когато присъдите са благоприятни за душите, те се връщат в полетата на Асфодел, докато душите на езичниците бяха осъдени на пътя на Тартар, докато душите на важни или героични хора бяха прехвърлени в Елисей.
