Думата холистична или холистична е прилагателно, което определя самата практика на холистичната философия, тоест холистичната се основава на факта, че всяка система, независимо дали е физическа, биологична, икономическа и т.н., и нейните свойства трябва да се изучават по общ начин а не индивидуално, тъй като по този начин е възможно да се разбере по-добре неговата приемственост, без да се налага да се прави това чрез частите, които го съставят. Холистичното може да бъде приспособено към концепция или гледна точка, където по-голямо значение се отдава на по -всеобхватно и цялостно възприятие при изучаването на една реалност.
Великият философ Аристотел беше този, който чрез своите проучвания опрости общата основа на холистичната философия, пишейки за метафизиката, в своя анализ определи, че „цялото е по-голямо от сумата на неговите части“. Холистичната философия може да се види и в други науки като медицина, психология или образование. В контекста на медицината се появява терминът холистична медицина, това е вид алтернативно лечение, което е адаптирано към терапевтичната част, основава се на идеята за човешкото същество като цяло, а не като сбор от неговите части. По този начин холистичната медицина схваща, че човек трябва да има добри резултати при прилагане на терапевтично лечение, първо трябва да вземете предвид околната среда и всички елементи, които са свързани с този човек. В тази алтернативна медицина са включени практикуването на йога, акупунктура, хомеопатия, това с цел да допринесе за лечение на физически разстройства, например: мускулна болка. Те също допринасят за лечение на психологически проблеми, например: депресия.
От друга страна, има и други теории, които са противоположни на холистичната философия, сред тях са редукционизмът, който гласи, че дадена структура може да се изучава и обяснява въз основа на съставните й части. По същия начин в рамките на социалните науки има и наука, която противоречи на холистичната, и това е методологически индивидуализъм, който придава по-голямо значение на субективната интерпретация на всеки човек в различните социални събития, в които той участва.