Съвременното изкуство се нарича течение на художественото обновление, развито в края на ХІХ и началото на ХХ век, като е най-плодотворното в историята на изкуството. През тези години много повече или по-малко структурирани тенденции и движения се случваха с шеметни темпове, с международен характер.
Съвременното изкуство в този смисъл цени различни видове опит, които до голяма степен го отдалечават от търсенето на абстрактна красота; Първо, той ще се стреми да представи всички преживявания, които би имал ежедневието в контекста на ново общество. Пълният израз на тази тенденция може да бъде намерен в авангардни експериментални артистични стремежи, които са имали силен опит за пречупване и дори прегрешение.
Съвременното изкуство като естетическа концепция. В този смисъл модерното изкуство е противоположно на древното, класическото или традиционното изкуство. С други думи, те са авангардни, експериментални и иновативни художествени продукции.
Съвременното изкуство като хронологична концепция в рамките на едно културно движение. Модерното изкуство се нарича още онези художествени продукции, създадени в представителните стилове и теории на модерността от края на 19 век до средата или края на 20 век.
Името му може да предизвика объркване и да доведе до неразбиране на локализирането на модерното изкуство като представител на модерната епоха (от средата на 15 век до края на 18 век), когато в действителност то попада в рамките на своя наследник, така наречената съвременна епоха.
Има много фигури, които бихме могли да подчертаем като представители на съвременното изкуство. Сред най-значимите обаче са следните:
- Пабло Пикасо, художникът от Малага, се отличава с това, че е един от бащите на кубизма и е завещал такива важни творби като „Младите дами от Авиньон“, „Ел Герника“ или „ Мечтата “.
- Салвадор Дали. Този каталунец се откроява както в областта на живописта и скулптурата, така и в литературата. Сред най-известните му творби трябва да се подчертае полето, озаглавено „Постоянството на паметта“.
- Клод Моне. Като създател на движението, наречено импресионизъм, този френски художник е известен с това, че е създал произведения с голямо значение и признание като „Станция Сен Лазар“, „Водни лилии“ или „Парламентът на Лондон при залез слънце“.
Модерното изкуство е до голяма степен рожба на дълбоките промени, настъпили в резултат на индустриалната революция, промени, които оказаха огромно влияние върху обществото и икономиката като цяло. В този контекст художниците се стремяха да отчетат тази нова реалност, оставяйки настрана старите ресурси и опитвайки се да генерират свои. От тази гледна точка се разбира експерименталният характер на съвременното изкуство.
В архитектурата тази тенденция се фокусира върху отдалечаване от старите форми, търсейки структури, които отразяват развитието, преживяно от новия градски пейзаж; В литературата се стремим да обясним интимността, оставяйки настрана рационален дискурс, апелиращ към различни постулати на психоанализата, като несъзнаваното; В живописта формите, които се отклоняват от миметичното представяне на реалността, започват да преобладават, което води до преживявания като кубизъм или абстрактно изкуство.
