Финансовият ливъридж е инвестиционен механизъм, основан на задлъжнялост, тоест това е методът, използван от много компании при инвестиране в бизнес: те внасят част от собствения си капитал, а другата част чрез заеми, придобити от трети страни. Този тип стратегии могат да бъдат от полза, ако всичко се случи според очакванията, но рискът може да бъде много по-голям.
Основният елемент в това, което означава финансов ливъридж, е дългът, тъй като той позволява инвестицията на повече пари, отколкото всъщност имате, благодарение на приходите от заеми, в замяна на лихва. Една от целите на този метод е да увеличи печалбите на компанията, като използва заеми средства.
Финансовият ливъридж може да бъде: положителен, отрицателен или неутрален.
Положително ще бъде, когато придобиването на средства от заеми е печелившо, т.е. постигнатото представяне върху активите на дружеството е по-голямо от размера на лихвата, която трябва да се плати от капитала, получен от заемите.
Отрицателно ще бъде, когато средствата, получени чрез заеми, са неуспешни, тоест когато рентабилността, постигната върху активите на компанията, е по-ниска от лихвата, която трябва да бъде платена по кредита.
И накрая, ливъриджът ще бъде неутрален, когато средствата, получени чрез заеми, са в равновесие, тоест постигнатата печалба от активите на компанията е равна на сумата, която трябва да се плати за лихвите.
За компанията финансовият ливъридж може да бъде малко рисков начин за увеличаване на капитала, тъй като има риск да не може да изпълни ангажиментите си за плащане. Произтичащи сериозни последици за компанията. Затова е важно да се анализират неговите недостатъци:
Ефектът, причинен от ливъридж, може да генерира загуби, тъй като ако компанията премине през лоша икономическа серия, тя няма да може да изплати дълговете си. Друг момент, който трябва да се вземе предвид, е рискът, възприет от бъдещите инвеститори, тъй като една компания, която е в дълг, няма да бъде привлекателна за тези, които искат да инвестират в нея, дори когато е много успешна.
