Под вакуум се разбира отсъствието на материя в определен контейнер или пространство; с други думи, човек говори за това, на което липсва каквото и да е съдържание. Екзистенциалната дума от своя страна е свързана със съществуването на битието, особено човешкото; много по-широко, това е жизненото състояние или отношение. Като усещане, празнотата налага на индивида редица характеристики, които може да са резултат от определен психически дисбаланс или, ако се развие, да го накарат да се появи. Когато към тази картина се добави екзистенциалният фактор, той се отнася до факта, че действайки заедно на тези симптоми, човекът губи смисъла на своя живот, своето съществуване.
В някои случаи празнотата може да бъде един от начините, по които човек обработва скръбта или тъгата. Като цяло тя се представя като поведение като социално отчуждение, апатия, скука, чувство на самота и безнадеждност, както и дистимия и, в много по-сериозни случаи, голяма депресия. В културен контекст тази емоция има различна конотация. В западния свят, от своя страна, празнотата често е свързана с негативизъм и психически психични диагнози, както бе споменато по-горе. В източната страна обаче това се разглежда като състояние на реализация, особено при тези, свързани с будизма и други дхармически религии.
Екзистенциалната празнота може да бъде симптом на медицински състояния с тревожен мащаб. Като цяло се препоръчва на хората, които проявяват симптоми, подобни на вече споменатите, да прибягват до консултация с психологически специалисти, като психотерапевти, психолози и, ако е необходимо, психиатри.
