Демографският преход представлява теория, широко използвана в демографията, която позволява разбирането на две явления: причините, които са причинили увеличаването на световното население през последните 200 години, а също така обяснява цикъла на трансформация , през който обществото е трябвало да премине от да бъде прединдустриална (отличаваща се с високата си смъртност и раждаемост), за да се превърне в индустриална общност, отличаваща се със спад на двата процента.
Тази теория е изложена от демографа Уорън Томпсън и анализира начина, по който смъртността и раждаемостта влияят върху общото население на нациите. Той е насочен към промени в причините за смъртността, като болести, които засягат специфични общности за дълго време и обяснява промените в тяхната система.
Този теоретичен модел е създаден въз основа на изследването на преобладаващата ситуация в популациите на Северна Америка и северната част на Европа, започвайки с наблюдението на някои важни промени, възникнали в равнищата на раждаемост и смъртност в индустриализираните общности. Към 20-те години вече е издадено предупреждение за това как индустриалната революция е променила различни области от ежедневието на общностите и е генерирала промени в икономическите, социалните и технологичните аспекти.
Околната среда, в която се прилага тази теория, все още е в сила, тъй като нейните обяснения все още са свързани с много от ситуациите, които в момента изпитват безброй държави. Например, повечето развити страни вече са завършили този демографски преход, но онези държави, които все още не са могли да се развият, все още не са го завършили.
Демографският преход обикновено преминава през няколко фази:
- Начална фаза: на този етап популациите се характеризират с висока смъртност и раждаемост. Това е фазата, в която много от прединдустриалните общества остават в началото на XIX век.
- Втори етап: тук раждаемост остават високи, а смъртта процент пада бързо. На този етап започва да се наблюдава подобрение в здравето и храненето.
- Трета фаза: наричана още зряла индустриална фаза, тя се характеризира с спад в раждаемостта, докато смъртността продължава да намалява. На този етап населението показва внезапен растеж и може да се наблюдава баланс между броя на смъртните случаи и ражданията.
- Четвърта фаза: в тази фаза смъртността и раждаемостта са изключително високи, следователно те успяват да достигнат равновесие.
- Пета фаза: на този етап се оценяват всички популации, при които смъртността надвишава раждаемостта.
