Страхът е много неприятно усещане и много първична емоция, която възниква у животното или човека естествено, спонтанно, преди минималното усещане за опасност или вреда.
Има физически механизъм, който отприщва страха и той се намира в нашия мозък, в рептилията. Междувременно мозъчната амигдала контролира емоциите и тяхното местоположение. Когато усети страха, той предизвиква отговор, който може да бъде да избяга, парализира или да се изправи пред него. По същия начин страхът произвежда непосредствени физически прояви, като: повишаване на кръвното налягане, повишаване на кръвната глюкоза, сърцето помпа по-интензивно и увеличава очите, наред с други.
Като основна емоция може да се каже, че страхът е част от адаптивната схема на хората и животните, тъй като представлява механизъм за оцеляване и защита. Благодарение на страха човек може бързо да реагира на неблагоприятна ситуация.
Всички човешки същества в даден момент от живота си са изпитвали страх и това е, че това е болезнена емоция, общ инстинкт, който се случва, когато определено събитие, което искате да избегнете, е на път да настъпи.
По същия начин фактът, че всички сме изпитвали страх в даден момент, означава също, че много от ситуациите или решенията, които са пред нас, избягваме и не се впускаме в вземането им просто от страх от последствията, които могат да доведат.
Както се нарича страхът от Бога, в Библията благоговейният страх и уважение, които според доктрини като християнството и юдаизма, трябва да бъдат запазени в Бог. Освен това страхът от Бога е един от даровете на Светия Дух, който ни подтиква да практикуваме добро и да се отклоняваме от пътя на злото. В този смисъл има два вида страх: синов и сервилен. Филиалният страх е този, според който грехът се отхвърля, защото човек знае, че това е престъпление срещу Бог, докато сервилният страх е този, според който грехът се избягва поради страх от наказанието, което носи. Страхът от Бог предполага страх, който смъртните трябва да изпитват от Създателя, Всемогъщия и Върховния съдия, съзнавайки способността си да наказват и унищожават непокорните.
Страхът също може да се превърне във форма на забавление. Такъв е случаят с хорър истории или филми от същия жанр, които пораждат страх, но могат да се насладят, тъй като не представляват конкретна опасност.
