Този термин се използва в рамките на правоотношение за обозначаване на страната, на която задължението принадлежи. Това означава, че при облигации от този тип активният субект има право да поиска данъкоплатецът да изпълни задължението, което е сключил.
В счетоводството данъкоплатецът е този, който трябва да се изправи пред данъчно задължение, било то физическо или юридическо лице. Тоест той е този, който генерира факта или действието, за което по-късно ще бъде принуден да плаща данъци.
Терминът данъкоплатец може също да бъде интегриран в контекста на психологията, за да определи качеството на характера на човек с малка личност, който има тенденция да остане незабелязан, защото той се ръководи повече от това, което правят другите, отколкото от собствените му критерии.
Например, отношението на пасивния субект не е да поема инициатива да предлага социални планове на групата приятели и винаги да се адаптира към предложенията на другите. Например, когато ходи на кино, за да гледа филм, данъчнозадължено лице може да избягва да дава собствено мнение за филма, който предпочита да гледа.
Когато говорим за данъци и трябва да се погрижим за фискалните задължения, които определен данък изхвърля, е много често да се бъркат условията на данъкоплатеца и данъкоплатеца. Въпреки че в много случаи то съвпада, не бива да се бърка с данъкоплатеца. Данъкоплатецът е физическото или юридическото лице, призвано да поеме тежестта на данъка, като притежател на икономическата способност, която поражда случая на облагане с данъка. Той е този, който трябва да се съобрази със законовите задължения и да поеме финансовата тежест на същите.
Данъкоплатецът е физическото или юридическото лице, задължено да изпълнява данъчни задължения, било като краен данъкоплатец, било като данъкоплатец. Тази цифра е длъжникът срещу Министерството на финансите, тъй като е породил икономическото събитие, при което възниква задължението за плащане на данъка.
В случая на данъка върху доходите на физическите лица, например, данъкоплатецът е лицето или дружеството, което трябва да плати споменатия данък, което е същото, което е генерирало събитие, което генерира доход, който може да увеличи собствения капитал или да има капитал. В този случай данъкоплатецът и данъкоплатецът се съгласяват.
