Терминът внушение произлиза от латинския "сугестио" и се използва за означаване на психологическия процес, чрез който лице или субект, който има достъп до информация и има способността да предава информация, отговаря за насочването на емоции, чувства, поведение и мисли на друг човек, тоест чрез думи или дела, предложени от друго лице или нещо, идея или мисъл може да се породи у някого.
Съществуват разнообразни методи, които могат да достигнат до внушение в даден човек. Един от тях е чрез директно внушение, което не е нищо повече от въвеждане на идея в някого чрез прибягване до авторитета, който човек има върху споменатия предмет, който е предмет. Хипнотичното внушение от своя страна се представя чрез хипноза, което е състояниена ума, където вербалната стимулация се използва за предизвикване на вид транс и че субектът, който е в това състояние, може да бъде въведен в инструкции, които след транса трябва да следва, това може да се използва като психотерапевтична техника за лечение на определени симптоми като катарзис. От друга страна, непрякото внушение се осъществява по време на въвеждане на идеи в определен човек, но не директно, а като намек, който по-късно човекът ще приеме като истинска и правилна идея.
Няма съмнение, че от всички използвани техники за внушение най-важна е хипнозата, тъй като тя е една от първите психотерапевтични форми, които са били използвани и дори днес нейното използване все още е в сила в европейските страни, като се прилага хипно-анализ и методи за емоционално освобождаване, будният сън е друга от използваните модалности, това се състои в имплантирането на съня на човек чрез първоначално изображение.
Някои експерти смятат, че внушението се упражнява от всеки, тъй като всички хора имат влияние върху друг, било то син, баща, брат или дядо, когото могат да убедят, като ги карат да убеждават с аргументите си. Ярък пример са продавачите, тъй като те се специализират в убеждаването на купувачите, използвайки в определени случаи аргумента, че те задоволяват конкретна потребност и поради това клиентът счита, че е от съществено значение за ежедневието им, така че това приключва купувайки го.
