Какво е изтънченост? »Неговото определение и значение

Anonim

Това е абстрактно понятие, което се използва в различни пространства и места, но думата усъвършенстване също се използва, за да покаже, че някой или нещо е елегантно в общ смисъл. Терминът усъвършенстване се отнася до процеса, чрез който някой или нещо придобива усъвършенстване. Идеята за това се противопоставя на друга, вулгаризацията, нещо, което в исторически план е било за нисшите класи или маргинализираните.

Една от най-забележителните характеристики на изтънчеността е именно нейната разлика от популярното или масивното. Това е нещо, което се прави с идеята за изключителност, най-общо казано за скъпи или недостъпни продукти, хора, които се различават от останалите и нагласите, които подчертават елегантността и деликатността. Елегантността и отношението се развиват по различен начин в другите общества, но не по-малко изтънчени, както учи китайският и японският съдебен етикет.

В анализ семиологът Виктор Раскин разграничава изтънчеността в два вида:

  • Ограничен достъп или загадъчни знания.
  • Пълната процедура.

Изисканото се отъждествява със стилове, вкусове, обичаи, естетика и с хора, които действат или се държат по-кавалерски, докато същите тези черти не са свързани с аристократичната чувствителност и изисканата елегантност на дендито от епохата на регентството на Бо. Brummell през 1778-1840 г., стана модерен и се възхищаваше социално.

Този тип промяна в социалната стойност се е случвала по различни поводи в историята, тъй като свидетелствата са актуални литературни оплаквания за загубата на прости традиционни ценности във всички цивилизации, които с просперитета стават по-прости.

Някои от методите за придобиване на външен вид на лична изтънченост подчертават образованието, особено различните звания, придобити в елитарни институции. Сред някои от различните разновидности на това са културната сложност или интелектуалната сложност.

В Древна Гърция тя е била специална за вдъхновението на пророци и поети, след което се е идентифицирала с мъдростта на философите и софистите, придавайки на „софистката“ изтънченост една черта безразлична, чрез използване на реторика за победа в дебати.