Думата осмоза идва от гръцкото „ὠσμός”, което се отнася до тласкане, импулс. Във физиката според речника на Кралската испанска академия осмозата се отнася до преминаване на разтворител, а не на разтворено вещество, което се случва между два разтвора с различна концентрация, разделени от непропусклива мембрана. Така че можем да определим осмозата като феномен на дифузия на вода през полупропусклива мембрана, която има пори, подобно на всеки филтър с молекулен размер. Размерът на тези пори е толкова малък, че позволява на малки молекули да преминават през порите, но не и големите, които обикновено са с размер на микрона. Пример за това е, че той може да пропуска молекули на водата, тъй като те са малки, но не и захарни молекули, които са по-големи.
Важно е да се изясни, че водата е най-разпространената молекула във вътрешността на всеки индивид и посредством осмоза тя може да премине през клетъчните мембрани, които са полупропускливи за влизане или излизане от клетката; това зависи от разликата в концентрацията между вътреклетъчни течности и извънклетъчни течности, които се определят от съществуването на разтворени органични молекули и минерални соли.
От друга страна има обратна осмоза, това се случва, когато се използва налягане, по-високо от осмотичното налягане, и това е, когато се появи обратният ефект; когато течностите се притискат през мембраната, оставяйки по този начин разтворени твърди вещества зад себе си. Например в процеса на пречистване на водата трябва да извършим обратна осмоза, тоест обратното на конвенционалната осмоза. В този процес, за да се принуди преминаването на водата, намираща се в потока на саламурата, към водния поток с ниска концентрация на сол, е необходимо водата да се постави под налягане до стойност, по-висока от осмотичното налягане; и поради този процес саламурата става по-концентрирана.