SiRNAs са РНК атоми, които проявяват напълно комплементарна 20-21 дублирана нуклеотидна верига, произтичаща от обширна двуверижна РНК. SiRNAS елиминират проявата на целевите гени, чрез разреза на пратеника РНК, оставайки на две части, чрез контакта на антисенс веригата на siRNA, с RISC комплекса.
По-късно двете половини на РНК се редуцират от клетъчната структура, което води до отмяна на проявата на гена. От друга страна, siRNAs насърчават промените, които се случват в ДНК, позволявайки хроматиновото прикриване, тъй като помага за развитието на хетерохроматиновите сегменти чрез комплекса RITS.
SiRna може също да се постави екзогенно в клетките, като се използват трансфекционни механизми, основани на комплементарния ред на специфичен ген, за да се намали представително неговата експресия.
SiRNAs по същия начин работят в други пътища, свързани с RNAi (RNA Interference) като вид антивирусен протектор. Трябва да се отбележи, че сложността на тези маршрути несъмнено е целта на задълбочените разследвания, които направиха възможно тяхното откритие, факт, който бе приписан на учените Андрю Файър и Крейг С. Мело и за което те бяха отличени с Нобелова награда за физиология.
Прекъсването в експресията на ген уврежда както проявата на неговия протеин, така и проявата на други протеини, с които те са в контакт. Споменатото прекъсване в елементите, съставляващи транскрипцията, може да повлияе на всички гени, към които се свързват тези фактори.
Трябва да се добави, че най-близкото използване на iRNA технологията е да се изясни функцията на гените, независимо дали това се прави индивидуално или чрез клетъчен път.
Има много тестове, при които siRNAs показват своята специфичност, като пропускат мутантни алели, само с една нуклеотидна разлика.
Смята се, че в бъдеще тази технология, когато се използва терапевтично, ще представлява нови очаквания около различни заболявания, тъй като нейното използване може да предотврати или пропусне гени, участващи в заболявания като рак.
