Синестезията е състояние, което може да възникне при човек, който може да чуе цветове, да вижда звуци или да оценява текстури, когато вкусва нещо. Например синестетикът спонтанно възприема съответствието между цветовите тонове, звука и интензивността на вкуса.
За биологията синестезията е вторично или свързано усещане, при което стимул, който се прилага към определена част от тялото ни, се възприема в различна. Психологията, от друга страна, смята, че синестезията е усещането, при което възприятието, типично за определен смисъл, е фиксирано от друго усещане, което засяга друго чувство.
Има хора, които могат да докоснат обект и да забележат вкусове в устата си, а други могат да видят цветове, когато слушат музика. Изглежда невероятно, нали? Но е вярно и може би вие можете да бъдете един от тези синестетични хора.
Невронният център, който е отговорен за цвета, е област, наречена V4. Съвсем близо до него те са в специализирани зони в номера и слухови центрове. Следователно, синестезията се дължи на напречно активиране между различните зони, които се активират със стимулите на съседните области.
В допълнение, синестезията има генетичен корен, тъй като се наследява от родители на деца. Възможно е това да се дължи на мутация, която причинява мозъчните области да не са напълно разделени по време на процеса на развитие, който протича по време на бременността.
В някои случаи може да възникне синестезия, ако едно или повече сетива са повредени. Но може да бъде причинено и от определени видове лекарства. Сред тях лизергинова киселина или мескалин. Но трябва да знаете, че в последния случай възприятията на индивида не са въображаеми, а са напълно реални.
Д-р GTL Sachs е първият специалист, който обяснява характеристиките на това явление, през 1812 г. С течение на времето е открито, че синестезията е по-често срещана сред хората с аутизъм и че дори някои видове епилепсия могат да генерират възприятия за този тип.
Отвъд психологическото ниво е удобно да се уточни, че синестезията е и стилистично средство, което писателите използват на литературно ниво, за да предадат специфична емоция на читателя. Синестезията е риторична фигура, чрез която е възможно да се смесват усещания от различен ред (вкусови, визуални, слухови и тактилни), да се установи връзка между тях и да се постигне конкретен ефект върху читателя.
Синестезията е литературно средство, което можете да наблюдавате както в проза, така и в поезия. По-долу показваме различни примери за синестезия: „горчива тъга“ (горчивата концепция обикновено се отнася до чувството за вкус), „сива тишина“ (звукът няма цвят, така че сивата концепция често се използва за реалности материали).
