За да могат хората да комуникират и да обменят информация ясно и директно, се изисква отлична комуникационна система. Има много начини за изпращане на информация и за това се изискват знаци, като графични знаци или определени знаци, които улесняват работата. В рамките на словесния език са разположени така наречените устни знаци, известни като езикови знаци.
А езикова знак представлява елемент, който в лингвистиката може да бъде разбран от хората, чрез сетивата и това помага да се постигне пълно представяне на комуникативно факт в собствената си изява.
Този термин е повдигнат от двама напълно различни автори: Чарлз Сандърс Пърс и Фердинанд дьо Сосюр. И двамата автори провеждат своите изследвания върху езикови знаци в края на 19 век, но всеки от тях се фокусира върху различни идеи. Сосюр се фокусира върху лингвистиката, докато Пърс се навежда към логико-прагматиката. Важно е да се отбележи, че тези два знака са тези, които са установили основите на това, което днес е известно като „общите принципи на знаците“.
Сосюр подкрепя теорията, че лингвистичният знак е представен от два елемента: означаващ и означаван. И двата елемента съставляват това, което е известно като „значимост“.
Значението се състои от всички идеи или мисли, които се съхраняват в съзнанието на една дума, която се помни. Например, когато чуе думата „велосипед“, веднага мозъкът ще търси изображението, което е най-близко и свързано с думата, която се чува; това е мисловен образ на това, което този термин представлява.
Сигнификаторът от своя страна е графично изображение, произведено от сетивата, този термин всъщност може да бъде дефиниран като думи или букви.
Сосюр счита, че езиковите знаци имат следните характеристики:
- Произвол: връзката, която свързва означеното със означаващото, е произволна, което води до произволен езиков знак.
- Изменчивост: като произволен, знакът не подлежи на конкретен говорител, тоест той е неизменен, не може да бъде променян от никое лице. Трябва обаче да се спомене, че е очевидно, че езиците се променят, защото знаците се променят, което означава, че в дългосрочен план те са променливи.
В заключение, теорията на Сосюр гласи, че всички думи имат материален компонент (акустичен образ), който той нарича сигнификатор и компонент на ментално ниво, позовавайки се на идеята, представена от сигнификатора, който той нарича смисъл. И двамата съставят знак.
Пиърс от своя страна добавя още един елемент към езиковия знак (в допълнение към означаемото и означаващото): референтът. За него това представлява истинския елемент, за който знакът намеква. До него е означителят, който е бил материалната опора, която се улавя чрез сетивата и значението, което представлява мисловният образ.
