Терминът Свещено се отнася до по-голямо значение, дадено на човек или убеждение. Като цяло се свързва с религията, когато думата свещен е част от фраза, съществителното на изречението получава важен товар на уважение и внимание. Когато нещо е свещено, това означава, че е тържествено, недосегаемо от онези, които го смятат за толкова важно, че е свещено.
Всемогъщи Бог, създател на земята и небесата, тъй като католическата религия е същество с чиста божественост, достойно за похвала и голямо уважение. Свещеното е прилагателно, което се прилага към това, което е собственост на бог, че бог го защитава и защитава от нас.
В древни времена, когато представителството на католическата, апостолската и римската църква е доминирало над колонизиращите народи, техните царе са били считани за светии, човешки божества, които хората са смятали за свещени, тъй като се е смятало, че има известна връзка с най-висшите. се твърдеше и фактът, че не всички имаха такъв афинитет, което ги направи хора с божествени и свещени качества.
Считането на свещената доктрина предполага ангажираност с нея, както не разочарова вярата, от социологическа гледна точка всички хора смятат поне за божество или нещо с голяма свещена сантиментална стойност, защитата, която може да бъде Давайки, че нещо или божество е уникално, човек ще защити зъбите и ноктите си най-ценното притежание, независимо дали е материал или не.
Много е анализирано значението на свещеното. Изследван е от философи, етнолози, психолози, историци на религиите, богослови и много други. Опитът да се разбере зависимостта на човешкото същество от нефизическа вяра е задача, продължила векове, без конкретен отговор защо се случва това социално явление.
Етимологията на думата "свещен" (или "свещен") не е загадъчен. Глаголът sacrare означаваше "да освещавам"; sacrum беше за латинците обект на поклонение. Обратното на свещеното е нечисто, когато се нарушава уважението към божеството, вярата се осквернява, когато това се случи, силно негативно въздействие пада върху обществото.
