Известна е като Свещената римска германска империя, държава, възникнала в кралство Германия, една от трите части, на които е разделена Каролинската империя. За да бъдем по-конкретни, Свещената империя е била източната част на Каролинската империя, така наречената Francia Orientalis, и се провежда с цел да замени старата Западна Римска империя.
След поредица от проблеми, стана, Каролингите империя беше обявен за изчезнал, докато Ото I се появи, великият император, който е получил каза империя за германците. Новата свещена империя се различава от предишната по това, че успява да се поддържа почти хиляда години и освен това Германия включва владения като северния регион на Италия.
Трябва да се отбележи, че това не е единна държава. През високото средновековие това изобщо не представляваше проблем, тъй като останалите съседни градове бяха по равно разделени на множество херцогства и окръзи с достатъчно автономия. По това време монарсите са имали малка кралска власт и са били признати само за определен примат над останалата част от благородното общество. Едно ниво над царете беше императорът. По времето, когато монарсите на ЕвропаOccidental започна да възвръща силата си, Свещената империя беше изоставена. Тъй като дългите борби с папството за това кой трябва да има първенство в католическия свят силно отслабиха империята.
Апостолската власт поддържаше хипотезата, че императорът е въоръженото крило на Църквата, т.е.прост служител на висшия понтифик, който е истинският водач на религията. Императорът от своя страна бил склонен към идеята за създаване на нова християнска империя, която да отговаря за разпространението на християнството, дори ако това било необходимо насила.
Докато папата беше единствено отговорен за религиозните и духовните дела, докато останалото беше прерогатива на императора. Такива спорове остават няколко века, като по този начин императорът не се концентрира върху създаването на силна монархия в Германия. След поражението на Хоенщауфен имаше голямо междуцарство, в което благородниците имаха пълна автономия. Прецедент, който означаваше края на възможността за създаване на модерна държава в Германия, която напълно да погаси идеята за създаване на универсална империя.