Френската революция е социална и политическа борба, която разтърсва Франция в края на 17 век. Този конфликт доведе до разпадането на абсолютистката монархия, която дотогава царуваше във Франция. Тази революция означаваше триумф на беден и потиснат народ, уморен от толкова много несправедливост поради привилегиите, на които се радваха само феодалната аристокрация и абсолютистката държава.
Сред причините, предизвикали появата на тази революция, са: монархическият абсолютизъм, характеризиращ се с неограничена власт на държавата без никакъв контрол върху нейните действия. Политическо, икономическо и социално неравенство. Липса на права и свободи. Икономическото влошаване и селскостопанската криза, влошена от лошите реколти през годините преди революцията. Финансовият фалит, причинен от корупцията на данъчната система, лошото възприятие и неравенството на данъците. Разходите за войните, причинени от военната подкрепа за войната за независимост на САЩ.
По това време обществото беше разделено на три социални сектора, наречени държави. Първата държава беше църквата; Това получава от селяните десятъчния продукт от техните култури. Само църквата е била упълномощена да празнува бракове, раждания и изготвяне на свидетелства за смърт; в допълнение към това църквата е имала контрол върху образованието.
Втората държава била благородството. Това били собствениците на 30% от земите, благородниците били освободени от плащане на по-голямата част от данъците и заемали всички публични длъжности. Третата държава се състоеше от разнообразно население: от една страна имаше буржоазията, съставена от богатите финансисти и банкери; след това бяха търговците, занаятчиите, свободните селяни, градският пролетариат, които отговаряха за занаятите и домакинската работа. Накрая се появиха слугите, които дължеха работа и подчинение на господарите си.
Третата държава, въпреки че плаща данъците си и изпълнява най-лошите работни места, няма никакъв вид права. Тогава започна недоволството, тъй като буржоазията трябваше да има малко достъп до властта и да управлява централизирана държава, която да насърчава и защитава своите икономически дейности.
Тогава на 14 юли 1789 г. буржоазията получава подкрепата на част от голям сектор, експлоатиран от благородството: селяните, които сред развълнувана революционна тълпа, съставена от мъже и жени, се наситиха на толкова много несправедливост и глад, те отиват насилствено до Бастилията (символ на абсолютисткия режим), която функционира като затвор за противници на правителствената система и я превзема насила. Това действие успява да тероризира последователите на старата система, като по този начин дава триумф на революционерите и измества от властта благородниците и привържениците на абсолютизма.
Наследството от Френската революция беше много важно за възхода на демокрацията. Въз основа на този факт голяма част от западните държави, включително Америка, са намерили решението на своите проблеми в демократични форми на управление.
