Укорът е, когато някой упреква нещо на друг човек. Упрекът обикновено възниква във връзка с определено поведение. В акта на упреквайки предполага, накратко, критика на друго лице. Това е иск, основателна жалба, в която се съобщава за недоволство от осъдителните факти, към когото е адресирано.
Изхождайки от общата идея, че упрекът е форма на критика, възможно е да се упреква нещо по няколко начина. Оплакването ще бъде най-често срещаното средство (ако потребителят се свърже с компания, за да ги информира за дискомфорта си поради лошо обслужване, те изразяват своето несъгласие по някаква причина).
В случай, че порицаем друг човек, ние също го упрекваме, тъй като не одобряваме това, което прави (типичният случай би бил да се караме на дете, в което се порицава поведението му, за да го коригира). Вариант на мъмренето би било порицанието, което се превръща в вид устна санкция и което в крайна сметка е упрек.
Въпреки че е важно да практикуваме толерантност, опитайте се да разберете, че другият човек не е същият като нас и следователно не можем да изискваме те да мислят или да действат като нас, ако бяхме на тяхно място, най-нормалното е, че упрекът е част от връзка, било то приятелство или връзка. Когато различията на другия докоснат точка на уязвимост в нашата схема, това поражда дълбоко раздразнение, разочарование и затова ги упрекваме за отношението им.
Упрекът е добър, ако след това човек е готов да изслуша и да води диалог с лицето, което получава изобличението, да се опита да не се повтори това, което е мотивирало жалбата, или да разбере, че човекът, който е направил това, което е накарало човека, който я упреква, е толкова основателна причина или просто сте го направили неволно.
Социалните взаимоотношения са трудни, особено когато има съжителство, както в случая на двойки, на тези, които споделят работно място или учене, между съседи и т.н., и упреци от време на време, в която и да е от тези области е много общо, здравословно и нормално.
Самоукорът може да има и друг вариант: признаването на нашите грешки. При религиозна изповед всеки, който излага греховете или грешките си пред изповедника, порицава себе си с намерението да бъде простен и да изчисти лошото си поведение.
Както се вижда, действието на укора има няколко функции в комуникацията: като критик, като коригиращ елемент, като вътрешен диалог от терапевтичен характер или за духовно облекчение.
