Можем да определим моралните разсъждения като „ценностната преценка, която правим в определени ситуации, в които трябва да се вземе определен вариант“. Досега споменахме морални разсъждения, тоест как са в ситуация деца от 6 до 12 години, но трябва да се запитаме как действат морално.
Въз основа на тези твърдения можем да твърдим, че моралните разсъждения са психически процес, който позволява на човек да прецени стойността на нещата, да определи кое е правилно и грешно. Това разсъждение предполага разпит относно същността и последиците от действията.
Моралните разсъждения започват да се развиват в детството, приблизително от 6-годишна възраст. Дотогава децата не са наясно с правилата и не разбират кое е правилно. Докато се развиват и напредват през процеса на съзряване, децата придобиват представи за справедливост и започват да установяват морални критерии.
Благодарение на образованието в класната стая и нормите, наложени от възрастните, децата имат морални разсъждения за това как трябва да бъдат нещата и как трябва да действат морално в различни ситуации, но дали наистина са верни на своите морални мисли? Проучванията показват, че разсъжденията и поведението са свързани.
Законността може да бъде свързана и с морални разсъждения, както се вижда от интегрирането на съдебната система в общност с цел регулиране на деяния, които са престъпни и причиняват морални и социални вреди. Законността се управлява от принципа на справедливостта, който помага да се определи кое е правилно във всеки отделен случай.
Тези социални норми показват и моралните стандарти на общността, които укрепват индивидуалното ниво на човека до потвърждаване на важността да правиш добро, защото доброто е самоцел, а не средство, т.е. правенето на добро е най-голямото етична награда за щастие, което можете да имате.
Развитието на морални ценности е от съществено значение да се действа морално в ситуации, които включват жертва от страна на човека, който я извършва, или липса на награда, както и в ситуации, които включват натиск. Ако ценностите са част от идентичността на човека, ще има по-голямо съгласие между моралните разсъждения и свързаното с тях поведение без външните сили, които го обуславят.
