Рационализмът се определя като философско движение, развило се в Европа (Франция) между XVII и XVIII век. Негов създател е Рене Декарт. Това философско течение се основава на разума като основна причина за усвояване на знанието. Идеята за рационализъм противоречи на емпиризма, който се основава на опит и практика. Декарт подкрепя теорията, че само разумът може да разкрие универсални реалности и че това може да се случи, защото тези реалности са естествени и не произтичат от предишния опит.
Сред основните характерни черти, с които може да се обобщи рационалистичният подход, е, че заедно с емпиризма те послужиха като основа за появата на друго движение, наречено просветление, също механизмът на Вселената, за създаването на доктрини като фатализъм, платонизъм гносеологичен и атомизъм. Както и използването на логико-математическия метод за обяснение на разсъжденията.
Терминът рационализъм поддържа, че основата на знанието се центрира върху разума, опровергавайки идеята за сетивата, тъй като те могат да доведат до грешки. Той защитава точните науки, например математиката, използвайки дедуктивния метод, като основен механизъм за постигане на истинско разбиране.
В етиката рационализмът е твърдението, че моралните принципи са естествени за човека и че тези принципи сами по себе си са безспорни за рационалната способност. Във философията на религията се потвърждава, че основните идеи за религията са естествени сами по себе си и че откровението не е необходимо. Този подход накара рационализма да приеме антирелигиозна роля.
