Терминът се използва предимно като прилагателно и съществително име. Така че в зависимост от употребата му има своето значение. Като прилагателно се отнася за всичко, което идва от ума или има общо с него. По същия начин той се определя като това, което е свързано с психологическите функции и елементи, говорим за психическо състояние, психическо насилие, психическо развитие.
В този смисъл всички онези явления или процеси, които протичат в ума ни, като възприятия, усещания, разсъждения или памет, се считат за психични.
По същия начин, ако някоя от тези функции или процеси се промени, това е в присъствието на психично разстройство или дисбаланс.
От друга страна, използването на термина е като съществително или предмет, което определя, че човек притежава или приписва на себе си способността да възприема енергиите, чувствата и информацията на човек.
Освен това екстрасенсите твърдят, че са способни да четат мислите на другите, поради способността им да разбират мрежата от чувства и енергия около индивидите, която те определят като сложна.
Също така, тя се нарича "психическа" за онези индивиди, които притежават или приписват на себе си умствените способности на това, което е известно като парапсихология, като левитация (суспензия във въздуха на тялото), телепатия (предаване на мисли), телекинеза (движещи се обекти с ума), гадаене (четене на мисли), ясновидство (способност за възприемане на визуалните реалности на други хора или отгатване на бъдещето) и екстрасензорно възприятие (получаване на информация с различни от петте средства известни сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и допир).
Но тези предполагаеми умствени способности са били силно критикувани през цялата история, така че самоизоноването на „психически“, което човек си дава, когато „притежава“ споменатите способности, винаги е било поставяно под съмнение, много повече от учените, които винаги се придържат към обективност и възможност за научна проверка.
По този начин, като не успяват да проверят това, което виждат, те обозначават като „шарлатани“ или „лъжци“ тези, които твърдят, че имат умствени способности, но които за научната общност печелят от суеверието на обществото.
