Известно е като иск до видно съдебно представителство, което се основава на публикуване на желание пред юрисдикционен субект, за налагане на право, искане за спазване на задължение. Особено юридически факт, който поражда началото на даден процес, тази публикация е материализирана в искането на жалбоподателя или представителя, който изпълнява правна работа и се стреми съдията да му предостави право и то се предоставя на ищеца или ответника принудително.
По този начин въпросът за иска в спорни процеси е ясен и очевиден, тъй като ищецът, като демонстрира пред съдията правото, което той или тя притежава, или задължението, което му се дължи и че при липса или извършване на ответника правоотношението не успя да бъде решен от хората като такива. Въпросът е по-различен, когато обвиненията са с изключителна доброволна юрисдикция, тъй като твърдяното или подсъдимият не съществува, само искът е насочен към съдията, така че той или тя да признае или декларира правото и по този начин да успее да приведе в изпълнение трети страни.
В по-обширно мнение претенция ще бъде това желание, стремеж или цел, които някой човек притежава в определен аспект или въпрос от живота си. Тема е, че от тази гледна точка думата е свързана с израза амбиция. Когато дадено лице има съществено желание и стремеж да постигне дадена цел, било то по-добра работа, по-добро финансово състояние или каквато и да е друга позиция, която подобрява положението им, това включва иск. Искът е въпрос, свързан с човешките същества, така че е много често да се отговори на него.
По-конкретно, работодателите обикновено вземат предвид този отговор на искането от страна на служителя, тъй като той им помага да разберат ангажираността, амбицията и усилието сред другите фактори на работника. За да установи адекватна претенция за длъжността, на която ще изпълнява, служителят трябва да вземе предвид от нивото на отговорност, което води до тяхната длъжност, до необходимата собственост.
