Полизахаридите са поредица от биомолекули, съставени от обединението на значително количество монозахариди, които представляват най-простите захари, чиято особеност е, че те не се хидролизират, т.е. не се разлагат в други съединения. Функцията му в живите организми е да осигурява енергийни и структурни резерви.
Полизахаридите се класифицират на: резервни полизахариди и структурни полизахариди. Първите са тези, които съхраняват глюкоза под формата на нишесте в зеленчуците и гликоген при животните, за да я освободят в тялото, когато е необходимо. При животните действието на полизахаридите се допълва от мазнини или липиди, които съхраняват двойно повече енергия.
От своя страна структурните полизахариди са тези, които произвеждат органични структури. Сред тези, които се открояват най-много, са целулозите, които са основният компонент на растителната клетъчна стена, и хитинът, който изпълнява същата функция при гъбичките.
Нишестето е пример за резервни полизахариди, среща се в растенията. Важно е да се отбележи, че диетата на хората днес се състои от 70% от този полизахарид, тъй като се съдържа в повечето храни, които те консумират, освен че са най-използваните при приготвянето на други храни. Например: всички царевични и пшенични брашна, както и продуктите, които се произвеждат с тях.
Най-важната характеристика на нишестето е, че може да се използва по различни начини: като стабилизатор, желиращ агент, овлажнител и сгъстител за всякакъв вид храна.
Междувременно глюкозата е най-разпространеният полизахарид в човешкото тяло, тя се намира в черния дроб, в мускулите и в повечето органични тъкани.
