Този термин се отнася до акта на извращаване или извращаване на себе си, тоест придобиване на поредица от пороци и обичаи, които могат лесно да бъдат упрекнати от околната среда, както социална, така и семейна. По същия начин ще става дума за промяна на реда в дадена ситуация или пространство. Наличието на подчертана склонност към най-ниските и неестествени инстинкти на човечеството се приема като знак за извращение. В някои случаи извращението се използва със сексуален усет, като се говори за онова поведение, което може да бъде странно или, добре, вредно, както за околната среда, така и за тези, които го страдат. Важно е да се отбележи, че в някои случаи покварата се използва като синоним на извращението.
Думата идва от латинското „pervertĕre“, което може да се преведе като „flip“. В началото това се използва почти изключително за класическата клинична психиатрия, психопатология и зараждащата се сексология. Както бе споменато по-горе, под този термин се укриха редица парафилии или девиантни сексуални поведения, като фетишизъм, педофилия, ексхибиционизъм, садомазохизъм и воайорство. Единствената психологическа теория, която остава и до днес, е тази, предложена от Зигмунд Фройд в областта на психоанализата, подредена с различни нюанси в различните школи на психоанализата. В момента той е лишен от оскърбителния смисъл, който го характеризира толкова много.
Извращението може лесно да бъде свързано с упадък, лудост, липса на скромност и липса на контрол върху най -непосредствените желания на човека. Наркотиците, сексът, лакомията, развратът и прекомерната консумация на алкохол са признаци, че някой е извратен по отношение на неговите пороци и обичаи.
