Думата Perception произлиза от латинското percptio и това в същото време е съставено от префикса per, което означава (напълно), глагола capere, което означава (улавяне) и суфикса tio, чието значение е (действие и ефект). Така че тази дума означава действието и ефекта от улавянето на нещата изцяло, тоест тя се отнася до последицата от възприемането на нещо, чрез сетивата на зрението, слуха, обонянието, допира или вкуса. Ето защо се казва, че това е усещане, което се изпитва във всеки човек, но се поглъща от информация отвън или от нашата среда.
Следователно това усещане за възприятие е резултат от въздействие, причинено от материален факт като изображения, звуци, миризми, вкусове или усещания, които ни позволяват да разберем или познаем нещо, тъй като нещата се интерпретират чрез сензорни сигнали. И именно благодарение на това действие човекът може да опознае света такъв, какъвто е, защото това е начин да го разгадаем чрез нашите тела. Следователно резултатът има различни ефекти върху всеки човек, тъй като всеки има способността да разбира околната среда по свой собствен начин и да реагира съответно поради импулсите, които получава.
Въпреки че е несъзнателен акт, възприятието прибягва до паметта, където информацията вече се обработва, подчинявайки се на мозъчните стимули, които са отговорни да ни дадат физическата реалност на нашата среда. Начинът, по който работи, е чрез един вид ментален образ, който се съхранява в паметта благодарение на преживяните преживявания и всичко ще зависи от начина, по който се интерпретира всеки получен стимул, което означава, че се осъществява сравнение на всеки нов стимул с такъв, който е преживян преди това (но е подобен). Следователно то е напълно и напълно различно във всеки предмет, защото всеки от тях е способен да извърши уникален и различен процес на възприятие. Това кара всеки индивид да избира и организира стимули и да ги съхранява в паметта си и в същото време му позволява да се свърже с реалността, която го заобикаля.
