Гражданското участие е процес, който предоставя на хората възможност да влияят на обществените решения и отдавна е компонент на демократичния процес на вземане на решения. Корените на гражданското участие се връщат в древна Гърция и колониалната Нова Англия преди 60-те години, правителствените процеси и процедури са създадени, за да улеснят участието отвън. Гражданското участие беше институционализирано в средата на 60-те години с програмите на Великото общество на президента Линдън Джонсън.
За да дефинираме правилно гражданското участие, можем да се позовем на всички решения, в които целта е да се насърчи както напредъкът на общността, така и начинът на живот. Степента на важност на участието на гражданите в решенията е да се постигне, по определен начин, достъп до решения на местната власт, без да се интегрира структурата на политическите партии.
Много компании или лица избират да изключат или минимизират общественото участие в усилията за планиране, като твърдят, че участието на гражданите е твърде скъпо и отнема много време. Много програми за гражданско участие обаче се инициират в отговор на обществената реакция на предложения проект или действие. Съществуват обаче осезаеми ползи, които могат да бъдат получени от ефективна програма за гражданско участие.
Много хора имат чувство за отдаденост на квартала си и са активно включени в дейности за подобряване на качеството на живот там. Това се нарича „гражданско участие“. Например местните жители участват в доброволчески дейности, организират почистващи устройства за боклук, създават колективи за закупуване на слънчеви панели или формират местни кооперации за грижи. Те могат също да участват във вземането на решения за общинския бюджет.
Коган и Шарп (1986) идентифицират три ползи от участието на гражданите в процеса на планиране:
- Информация и идеи по обществени въпроси.
- Обществена подкрепа при вземането на решения за планиране.
- Избягвайте продължителни спорове и скъпи закъснения.
Когато обсъждаме теорията за гражданското участие, е полезно да разгледаме широки теории като тази: DeSario и Langton, в своята книга „Гражданско участие в вземането на публични решения “, изследват ролята на технологията в решенията за публична политика, стигат до извода, че обществените решения са все по-повлияни от технологиите; определят и анализират две основни структури за вземане на решения: технократичният подход и демократичният подход.
