Парменид от Елея принадлежи към групата на досократичните философи. Няма много подробности за живота на този философ. Смята се, че той е роден в Елея, гръцки град, разположен в Южна Италия; през 540 г. пр.н.е. Ще се появи една от най-важните философски школи в Древна Гърция: Елеатската школа. Традиционно творението се приписва на Ксенофан от Колофон, но някои предполагат, че Парменид може да е бил негов основател.
Важен аспект на теорията на Парменид е, че тя идва от анализа на значението и значението на някои логически свързани понятия. Тъй като неговата теория е следствие от рационалната мисъл, тя може да бъде доказана от всеки, който прилага подобни разсъждения. Това е от значение, защото въпреки че предишните досократици (Фалес, Анаксимандър, Анаксимен, Питагор, Хераклит…) са следвали рационална процедура, техните заключения се основават на опит. Парменид, от друга страна, установява, че разумният свят е „чиста илюзия“, че сетивата ни заблуждават и че само чрез (логическо) разсъждение, а не опит е възможно да се стигне до истината на нещата.
За Парменид съществува идентичност между битието и мисълта, защото няма автономно знание освен битието. Битието е и не е възможно то да престане да бъде. Битието се определя като противопоставяне на „не битието“
Неговите учения са надхвърлени според някои фрагменти, оцелели от единственото му произведение, епична поема в стихове, озаглавена „За природата”, които са спасени и съставени от съчиненията, открити за трудовете на някои философи от онова време.
В това стихотворение, след proemio религиозни, в която авторът прави серия от извиквания да получи благоволението на неидентифициран богиня в ред, за да бъде в състояние да достъп истинското познание, Парменид обяснява неговото учение: утвърждаването на благосъстояние и отхвърлянето на ставането, на промяната. Битието е едно и утвърждаването на множествеността, което предполага да станем и станем себе си, не е нищо повече от обикновени илюзии.
Стихотворението излага неговата доктрина за признаването на два начина за достъп до знанието: пътят на истината и начинът на мнение. Само първият от тях ще бъде проходим път, а вторият е обект на непрекъснати противоречия и поява на знания.
Смята се, че Парменид е принадлежал към благородно семейство с добра репутация и че е участвал в организацията и управлението на техния град, действайки и като юрист.
