Думата е набор или последователност от артикулирани звуци, които могат да бъдат представени графично с букви и като цяло те свързват значение.
От древни времена граматиците са се посветили на изучаването на думата, която са замислили като основна единица на езика, без да се притесняват от създаването на подкласове. Това беше в последно време, когато думата беше отречена като основна единица, именно поради трудностите на разграничаването.
Сред първите определения на думата е тази на Аристотел, който я смята за най- малко значимата единица. Впоследствие някои се съсредоточиха върху автономността на думата и я определиха като минималната свободна форма или като последователност от звукови елементи, надарени със значение, което може да бъде предшествано и последвано от виртуални паузи.
Други, от графични критерии, настояват, че това е значителна единица, която се записва между две празни пространства; Има такива, които, използвайки формална, функционална и значима гледна точка, го разглеждат като набор от звуци със свързано значение и податливи на определена граматическа употреба; и които от изключително формален критерий смятат, че това е еднороден набор от неразделни монеми и поставен в непроменен ред.
Въпреки ограниченията, които концепцията на думата предлага, има няколко дисциплини, чиято причина да бъде именно в изучаването на думата. По този начин лексикологията се фокусира върху наблюдението и анализа на лексиката или етимологията , описание на произхода и еволюционния процес на думата.
От друга страна, тежестта на традицията е запазила концепцията за части от изречението (съществително, прилагателно, член, местоимение, глагол, наречие, предлог, съвпад, междуметие и причастие) и че разпределението на Лексиконът се предлага в категории, като винаги определя думите от гледна точка на тяхната форма, функция и значение.
Думата по произход може да бъде примитивна, такава, която не произлиза от друга, принадлежаща на същия език (къща, писалка, море и т.н.); производно, което се образува чрез добавяне на префикс или суфикс (къща, прах за пера, подводница и др.); или съединение, образувано от комбинацията от две или повече думи (колибри, bienmesabe, тирбушон и др.).
По броя на сричките те могат да бъдат едносрични и многосрични (двусрични, трисрични, четирисрични,…); и според позицията, която заема ударената сричка, са думите остър, бас, esdrújulas и sobreesdrújulas.
Думата термин може да се отнася и до обещанието или ангажимента на човек да направи нещо; и на официални срещи е правилно или ред да се говори.
