Думата вездесъщност е синоним на вездесъщ, в който се откроява възможността да присъствате на много места едновременно, но използването й е насочено повече от всичко на теологично ниво; значението на думата вездесъщ може да бъде просто идентифицирано и разбито: „омни“ означава всичко, а „присъстващ“ означава помощ, да бъдеш на място. Според това тази дума се използва в християнската вяра, където се квалифицира, че вездесъщието е особеност, която идентифицира Всемогъщото същество или Бог, това е във връзка с две други качества като: всезнание(абсолютно знание за всичко) и всемогъщество (максимална власт над всички неща), като трите са уникални и изключителни квалификатори за най -мощното божествено божество на земята.
Монотеистичните религии (вярващи само в Бог) отговаряха за поддържането на тази идея високо, така че се разбира, че тези качества са това, което дава съвършенство на най -мощната божественост; това качество от своя страна се оспорва и от парадокса на Епикур, който оспорва качествата на Бог, чудейки се защо тогава, ако самият той е всемогъщ, вездесъщ и притежава всезнание, има ли зло в света? Това се използва като защита в деистичните религии, тъй като те разкриват, че Бог е играл само важна роля за създаването на Вселената, но че неговата сила не може да се простира по-нататък и поради тази причина има зло на земята.
Отделяйки се малко от богословската сфера, вездесъщието може да се приложи в различни сфери: на футболно ниво вратарят, който е внимателен към всички пиеси, се счита за вездесъщ, като по този начин позволява ефективното блокиране на всички топчета, които отиват към целта; от своя страна терминът се прилага и в литературата, където вездесъщият разказвач е класифициран като човек, който познава всички герои, участващи в абсолютно всички сцени.
В ежедневния живот на човек може да се прилага и терминът „вездесъщ”, където той подчертава, че човек, който желае да достигне бързо всичките си дестинации; Също така „вездесъщ“ се счита за всичко, което е постоянно в съзнанието на някого, например: „вдовицата има спомен за съпруга си вездесъщ“, „подаръкът за рождения ден на дъщеря ми остава вездесъщ“ и т.н.
