Терминът благороден има различни значения, едно от тях се отнася до квалификатора, който се дава на човек, който има добри морални ценности. Например: „Карлос е човек с благородни чувства“. Друга дефиниция на тази дума е тази, свързана с лице, което носи дворянска титла; заглавие, съставено от Средновековието, едно от трите социални нива на времето.
По време на Средновековието е имало различни видове благородници: имало е такива , съставени от семейства, чийто произход датира от Римската империя, като един вид кралско благородство и където титлата на благородник не може да бъде присвоена, тъй като за да я притежава, е трябвало да принадлежи на една от тях семейства.
По това време да си благороден означаваше да принадлежиш към най-висшия слой на феодалното общество, където фигурата на краля беше този, който заемаше най-висок ранг и беше единственият, който имаше властта да създава закони. Средновековните благородници са били наследници на германската аристокрация и големите римски земевладелци. Те упражнявали контрол върху икономическия живот и след като германската империя изчезнала, те поели абсолютен контрол.
От друга страна са били благородниците по привилегия, този вид благородство е било предоставено от краля като компенсация за услуги, оказани на държавата. Тази титла, дадена от краля, може да бъде лична, тоест тя е приключила, когато лицето, на което е присъдено обезщетението, е умряло. Или може да се предаде, в този случай благородникът даде състоянието си на своите потомци.
Благородниците се ползвали с определени привилегии, като например: те имали големи порции земя, имали на разположение слуги, живеели в разкошни замъци и били освободени от плащане на данъци.
По-голямата част от времето те са били ангажирани с някои видове спорт като риболов или лов, те са били отговорни за организирането на състезателни турнири и в армиите са заемали най-високата позиция в организацията.
Важно е да се отбележи, че благородниците биха могли да отидат в затвора само за престъпление и, ако случаят възникне, той не можел да споделя килията с останалите затворници; за него била уредена друга килия, далеч от останалите. Те не можеха да бъдат измъчвани и не можеха да бъдат обесвани. Това означава, че благородниците имали широка група закони, които показвали своето надмощие в средновековното общество.
