Това е една от най-сложните, интересни и важни концепции за разбиране в областта на съвременната философия и е създадена и развита в неговата теория от немския философ Имануел Кант. Ние се позоваваме на понятието ноуменон, което е много абстрактно и предполага разграничаване на мисловните явления от чисто разумните. За Кант ноуменонът е обектът, тъй като именно „сам по себе си“, независимо от начина ни на познаване, той нарича „нещото в себе си“. Кант го противопоставя на явлението, на обекта, какъвто е за нас, тоест такъв, какъвто го познаваме от гледна точка на „априорните” форми на чувствителност и разбиране.
Както е известно, Кант е родил това, което е известно като германски идеализъм и чието основно предположение е преобладаването на идеите над разумния свят. Кант твърди, че мисълта или ноуменът не могат да бъдат познати от човешкото същество и неговата рационална способност в неговата цялост, тъй като те са иманентни и следователно също трансцендентни.
Това означава, че само по себе си ноуменонът би могъл да бъде приравнен на концепцията за същност или субстанция, съществувала във философията на Древна Гърция и която също разделя света на разбираемото със света на разумното.
Поради неспособността на човешкия ум да знае истинската същност на нещата, Кант твърди, че ноуменонът може да бъде познат, асимилиран или възприет само чрез морал, тоест чрез поведение, което има силата да означава, или да донесе ползи за човешкото състояние.
Разграничението между феномени и ноумена е основно в системата на Кантиан. Занимавайки се с този въпрос, Кант разграничава две сетива на понятието ноуменон:
- Отрицателно „ноуменон означава нещо, доколкото не може да бъде разпознато чрез разумна интуиция“.
- Положително, това означава „обект, който може да бъде познат чрез нечувствителна интуиция“, т.е. чрез интелектуална интуиция.
Сега, тъй като ни липсва интелектуална интуиция и ние притежаваме само разумна интуиция, знанията ни се ограничават до явления и следователно концепцията за ноумен остава като нещо негативно, като граница на опита, като граница на това, което може да се познае.. Няма знания за нещата сами по себе си, за ноумена. Достъпът до нещата не се намира в теоретичен разум, а в практически разум, както ще видим.
Разграничението между явления и ноумена ни позволява да разберем защо Кант нарича своята доктрина „ трансцендентален идеализъм “: тъй като пространството, времето и категориите са условия на възможността за феномените на преживяване, а не реални свойства или характеристики на самите неща.
