Това не е нищо повече от правната връзка, която физическото лице има с държава. Тази връзка поражда определени права и задължения между гореспоменатите страни. Националността се използва за определяне на мястото на произход на дадено лице, тя също така служи за идентифициране на мястото на произход на кораб, самолет, кола и др. Едно от тези придобити права е защитата, която държавата трябва да предостави на лице в случай на дипломатически проблем.
Връзката на гражданството се регулира отчасти от конституциите на различните държави, които отговарят за установяването на границите на споменатата националност, всичко това, без да се намесва в вече установените международни закони. В случай на чуждестранно лице, което иска да избере националност, на конкретна държава, то трябва да се ръководи от конституционните закони на тази държава и да премине през тестовете, които тя установява. Държавите имат пълното право да кажат дали човек заслужава националност или не.
От друга страна, една страна може да смята лице за „лице без гражданство“, тоест отнема му гражданството. Този случай се случва само ако правителството докаже на IACHR, че лицето е нарушило законите, вече установени в Конституцията на съответната нация. Този термин се използва и когато един човек не приема друг за член на страната. Например, Конституцията на Боливарската република Венецуела установява, че националността е неотменимо право и че тази връзка може да се предава до три поколения, тоест едно е венецуелско до последния ден.
