Наистина разбирането на даден език не е било лесна задача за тези, които са прекарали живота си в изучаването им. Обаче от граматиката са се появили други дисциплини, които са създадени малко по малко за разбирането на всеки език, като се има предвид също така, че поради разликите във всеки език, изследването няма да бъде еднакво във всички случаи.
Морфосинтаксисът изучава значението на изречението чрез елементите, които го съставят, и правилата, които трябва да се спазват в езика.
Морфологията е отговорна само за оценка на формата на всеки езиков елемент на изречението, като посочва вида на думата, на която тя съответства (глагол, съществително, прилагателно, наред с други). Синтаксисът от своя страна определя функцията на всеки елемент в рамките на това изречение и накрая, когато се оценява изречението от неговия морфосинтаксис, може да се установи неговото значение, като се вземат предвид и двете перспективи.
По този начин морфосинтаксисът съответства на клон на граматиката, който обединява морфологията и синтаксиса, в ситуация, в която могат да се извършват отделни изследвания, тоест изучаването само на морфологията на изречението или само на неговия синтаксис е възможно, но има случаи, в които ще е необходимо само да се изучават и двете (заедно), а не отделно.
Много лингвисти установяват, че връзката между морфологията и синтаксиса е толкова тясна, че е невъзможно да се разделят и че при изучаване на даден език това трябва да стане чрез обединяване на двете дисциплини, чрез морфосинтаксис. Пример за това е изучаването на полисинтетичен език, където една „дума“ се превежда в цялостно изречение.
От друга страна, морфосинтаксисът се постулира като индивидуално решение, тъй като изпълнява функцията за изучаване на „неразделната“ морфология и синтаксис.
Твърди се, че съществуването на морфология е неоспоримо, това на синтаксиса също, а това на морфосинтаксиса е резултат от факта, че има определени граматически аспекти, които не могат да бъдат изследвани изцяло от морфологична или синтактична перспектива.
В този смисъл има хора, които показват, че освен обединяването на двете езикови изследвания, морфосинтаксисът функционира като съществен спътник и на двамата, което допълва разбирането за изследвания обект.
