Месопотамия е името, дадено на район, разположен в Близкия изток, специално разположен между реките Тигър и Ефрат, въпреки факта, че той се простира до плодородните зони, съседни на ивицата между двете реки, и съвпада с непустинните райони на каква е сегашната територия на Ирак и граничната зона в североизточната част на Сирия. От праисторическите времена до падането на последната месопотамска империя, Месопотамия е запазила определени характерни характери, които ни позволяват да я оценим като исторически механизъм. Смята се, че някои от най-дефинираните цивилизации, окупирали тази територия през това време, са тези на Шумер, Акадци, Асирия и Вавилон.
През цялата история първият регион, известен като Месопотамия, се намира в Азия между реките Ефрат и Тигър. В тази долина, с топъл климат, където тези реки са отложили своя нанос, се е развила вероятно първата цивилизация с градски стил, тъй като шумерските хора са се заселили там приблизително през 3500 г. преди християнската ера успявайки да създаде организирано общество в селата, с кирпичени конструкции, прилагащи напоителни техники.
Има експерти, които поддържат хипотезата, че в ранните дни на долна Месопотамия тя може да е била потопена под вода. Това беше открита зона, която улесни имиграцията, но ги направи уязвими за вражески атаки.
Императорът на Рим Траян през 116 г. е отговорен за основаването на три провинции, разположени между Асирия и Армения, една от които се нарича Месопотамия. По-късно по времето на император Адриан тази област се добавя към района на Армения, когато е върната на партите.
