Мембраната се дефинира като тънък лист с голяма гъвкавост, т.е. мембраната е всеки слой с малка дебелина, който придобива лесна подвижност и се наблюдава главно за създаване на секции за разделяне или адхезия.
Ярък пример, който може да се спомене за мембраните, е на клетъчно ниво, плазмената мембрана или клетъчната мембрана е вид ламела, която позволява отделянето на вътреклетъчното от извънклетъчното място, тази мембрана е тази, която придава форма и размер на клетката, нейната Съставът му е сложен, тъй като се състои от 3 слоя, два от тях се състоят от протеини и един се състои от липиди, т.е. външната и вътрешната мембрана се основават съответно на периферни и интрамембранозни протеини, докато слоят Средата е съставена от липиден двуслой, чиято структура се формира благодарение на обединението на два вида липиди, холестерол и фосфолипиди(фосфорен пръстен, насочен към периферията и липидни вериги към центъра на двуслоя), придобивайки името на „течна мозайка“, открита от учените Николсън и Сингър. Благодарение на своята структура, клетъчната мембрана има свойство и трябва да бъде селективно пропусклива, от своя страна те изпълняват важна функция, която е клетъчен транспорт, тъй като позволява влизането и излизането на метаболитите в клетката чрез два процеса: ендоцитоза и екзоцитоза.
Друг споменат пример за мембрана на телесно ниво е базалната мембрана, която се извършва на тъканно ниво, тъканите представляват група или агломерация на клетки по подреден начин и които са обединени, за да изпълняват определена функция, основата от всички тези тъкани той е съставен от малка ламела от колаген, което му дава името „базална мембрана“, чиято основна функция е да поддържа различните тъкани, изграждащи човешкото тяло. Подобно на друг тип мембрани, които могат да се открояват на органично ниво, е лигавицатаТе са слети и съседни един към друг в кухините, за да генерират основна линия на защита срещу патогени, която е слуз, като пример за местоположението на тези мембрани са ноздрите.
