В диалектическия материализъм е философия, която се основава на връзката между знанието и обективна материалния свят. Най-големите му предшественици са Карл Маркс и Ф. Енгелс.
Диалектическият материализъм е наречен така, защото е структуриран в биологичното единство на материализма и диалектиката. Счита се за материалистично, защото се основава на идентифицирането на материята като абсолютна основа на света и отчитане на съзнанието като силно структурирана принадлежност на материята, като нещо, което засяга само мозъка, като нещо несъзнавано от обективния свят. Нарича се диалектичен, защото признава връзката, която съществува в световен мащаб на обектите и явленията в света, както и движенията и напредъка на това като последица от вътрешните разногласия, които се намесват в него.
В материализъм отчита социално същество, не само като антиконкурентна цел на човека, но и субективно, като го като практическа дейност исторически и бетон на човешкото същество на тази идея на практика му даде научна основа за хипотезата на знанието, към която марксизмът е пристигнал от социално-историческа гледна точка, вместо неточния подход на съзерцателния материализъм, който разглежда връзката между хората като нещо чисто естествено.
Диалектическият материализъм се основава на разпознаването с примат на материята, оставяйки съзнанието като вторична част и разглеждайки света като материя в движение, той също така разглежда съзнанието като дейност на ума, т.е. съзнанието ще определи външно спрямо естественото и социалното, съществуващо и разработено в мозъка.
