Думата език произхожда от латинския „lingua“, отначало се използва за означаване на органа, с който човек се храни и говори, по-късно тази концепция е адаптирана поради феномен на изместване чрез асоциация, наречена метонимия (промяна семантична), в която му е придадено ново значение, което обозначава език.
В анатомията езикът е подвижен орган, разположен вътре в устата, сред неговите характеристики откриваме, че това е симетричен мускул, който изпълнява основни функции като дъвчене (смилане на храна), преглъщане (предаване на храна от устата до фаринкса) усещане за вкус и изразяване на език. Имаме също така, че езикът се състои от скелет, мускули, лигавица и вкусови рецептори.
От друга страна, терминът език се използва за означаване на език или лингвистична система, която говорителите научават и задържат в паметта си, за да развият комуникационния процес. Това означава, че езикът е съставен от поредица от устни и писмени знаци, необходими за комуникация между хората.
Всяка държава, област или регион се отличава със собствен език (език), днес по целия свят се говорят около 4000 и 6000 езика. Всеки език има своя собствена система от кодове и в някои случаи има диалекти или изрази, които не са установени по езиков или професионален начин, но са варианти на някакъв мутант език; както например тези държави, които имат аборигенни зони, техният говорим израз в този случай би имал името на диалекти.
