Какво е лабилност? »Неговото определение и значение

Anonim

Управлението на емоциите е може би една от най-интересните теми за коучинг. Наистина е нещо, което трябва да бъде балансирано всеки ден, за да се изправим срещу реалността, която ни заобикаля, по правилен и здравословен начин.

Може да се случи така, че за един ден човекът да е потопен в различни ситуации, които водят до напълно различни емоционални състояния. Това не е необичайно, макар че ако се превърне в общ тоник, ще говори за емоционална лабилност.

Лабилността обикновено е придружена от емоционалната концепция. Тоест, емоционалната лабилност се отнася по определен начин до афективната нестабилност, която човек може да има. Концепцията за емоционална лабилност се отнася до някои поведения, които са несъразмерни в своята проява. Например, прекомерен смях или пресилено викане.

Емоционалната лабилност може да се превърне в полезна склонност при справяне с проблеми от различни гледни точки. В действителност, има известна степен на емоционална лабилност в почти всички хора, тъй като всички те имат редица обичайни емоции.

В други случаи обаче става толкова интензивно и внезапно, че освен че е характеристика на личността, може да бъде само по себе си вид симптом на психично разстройство.

Също така е важно да се отбележи, че лабилността се отнася до тенденция към бърза и рязка промяна по отношение на емоционалното състояние.

Когато възникне този психологичен феномен, емоциите варират почти така, сякаш следват движението на махало, макар и не непременно с тази закономерност между периодите.

Причините за това са:

Промените в енергийното ниво на човека, съня, самочувствието, концентрацията и употребата на алкохол или наркотици може да са признаци на настъпващо нарушение на настроението.

Много неща могат да предизвикат промени в настроението, от нездравословна диета или начин на живот до злоупотреба с наркотици или хормонален дисбаланс.

Други основни причини за промени в настроението (в допълнение към биполярно разстройство и голяма депресия) включват заболявания, разстройства, които пречат на функцията на нервната система. Разстройство с хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD), епилепсия и аутизъм са три такива примера.

Хиперактивността, понякога придружена от невнимание, импулсивност и забрава, са основните симптоми, свързани с ADHD.