Наличието на устна означава лекота на говорене. Следователно някой с тази характеристика е красноречив човек, който доминира в езика, с плавна и убедителна реч, със способността да убеждава другите чрез думите си. Наличието на тази способност е полезно в много области на живота. Може да се използва, за да съблазни някого, да продава по-добре, да си намери работа и накрая, за да предаде добър имидж на себе си.
За тези, които се борят, недостатъците са още една полза, от която да се възползват. Било то ниско, плешиво, с наднормено тегло, далеч от модела за красота… има хора и персонажи, които демонстрират как да превърнат всичко това в привлекателно предимство. Увереността, добрият хумор, интелигентността, културата, практичността, добрите обноски са само част от нещата, които няма да изчезнат с времето, като коса или плосък корем.
Има професии, които изискват тази функция. Адвокатът трябва да убеждава с технически обосновани аргументи и най-вече със способността си да предаде идеи и емоции. Нещо много подобно се случва с политика, който се нуждае от неговия начин за свързване с потенциални избиратели. Когато политикът се обръща към масите, като им казва това, което те искат да чуят, се казва, че е популист и когато използва частично верни аргументи, се казва, че е демагог. Следователно демагогията и популизмът са пряко свързани с формата на политик.
Понякога се обърквате да имате устни, като говорите добре за себе си и нищо друго. Да се държиш като паун не е привлекателно: доверието е съблазнително, но голямото его е страшно, особено когато това е единствената тема на разговор, която имате. Някои хора може да се интересуват от вашия апартамент, от вашата скъпа кола, ако имате яхта или не, но за други това звучи като „вижте колко висока е цената ми, търся подходящ трофей за жена / мъж “.
Важно е да имате предвид; Три ключови думи: контекст, контекст, контекст. Кой знае как да го направи, знае, че средата и контекстът са много важни, когато става въпрос за показване на техните прелести. В работната среда никога няма да се използва същият език, както например на единични и самотни партита. Освен това той има приличен репертоар на думите и знае какво означават те.