Конрад Захариас Лоренц е роден във Виена (Австрия) на 7 ноември 1903 г. Той е признат учен в областта на зоологията и етологията. Интересът му към поведението на животните започва от детството му, тъй като по време на него той е живял заобиколен от обширни гори и реки, с пълна фауна, където птиците са били особено много.
Лоренц започва обучението си по медицина в Колумбийския университет в САЩ. След това се завръща в Австрия и продължава обучението си във Виенския университет, където получава степен по медицина (1928) и по теология (1933).
През 1940 и 1973 г. той преподава без никакви прекъсвания, като преподава на университетско ниво, в различни центрове за висше образование, сред които можем да назовем: Университета в Кьонигсберг, Физиологичното училище Макс Планк Seewiesen, института Сравнителната етология на Алтенберг и др.
Неговите изследвания бяха основно фокусирани върху изучаването на учебните процеси на птици, главно диви гъски. След много години проучване и наблюдение, Лоренц открива, че пилетата в крайна сметка се учат да следват родителите си, дори ако те не са истинските им родители, разбира се, стига да имат определени стимули, независимо дали зрителни или слухови, които подбуждат към реакцията на младите хора. Оригиналните му методи на работа и взаимодействието с неговия обект на изследване позволи да се разберат много от моделите на поведение на животните.
Всички тези проучвания, които представляват голям напредък в изследванията за поведението на животните с модела на адаптация и оцеляване на вида, доведоха до раждането на нова и интересна наука: етология. И тогава през 1939 г. Лоренц, заедно с колегата си етолог Николаас Тинберген, успява да създаде известната етологична школа за поведение на животните.
Благодарение на цялата си научна работа и проучвания, особено за констатациите си относно инстинктивната организация и поведение, независимо дали от индивидуална или социална гледна точка, Конрад Лоренц е признат в цял свят с важната Нобелова награда за медицина през годината от 1973г.
В работата на Конрад Лоренц е служил като един водач и мотивация за всички онези, които са страстни за света на науката. Общите му познания и неговият обновяващ се гений служат като модел за много академични институти.
