Това е дейност, първоначално замислена в Япония, която стана много популярна на Запад, която се състои от пеене на определена песен, следване на текста на нея, която се възпроизвежда на екран и използване на мелодията (без гласа на главния певец) да го вокализира. Думата намира своя произход в японските думи „kara“ (празно) и „oke“ (съкратено от „ōkesutora“, което означава оркестър), което означава „да пея в празнотата“. В страната на произхода му музиката е един от най-важните съпровождащи вечери и срещи, така че е било обичайно хората да откриват нови форми на забавление по тези поводи.
В Америка и Европа този вид дейност стана доста известен, особено в баровете, чиято аудитория беше предимно млада. Основно сърцето на празното пеене са караоке машините, които се състоят от екран, механизъм за потискане на гласа, DVD плейър, в допълнение към звуковата система. Първоначално машините имаха лентов плейър, но по-късно той беше променен на класическите DVD ленти.
Открити са специални места, където можете да правите само караоке, както и да ядете и пиете. Има обаче и други места, които не са изцяло посветени на предоставянето на караоке услуги, но установяват определени дни от седмицата, за да го предлагат. Днес машините са много по-модерни, с големи екрани с висока разделителна способност и мощен звук. По същия начин има състезания по цял свят за това и те дори са излъчвани по телевизията.
