За някои това е дългоочаквано, за други това е изненада, истината е, че всеки работник получава пенсията си рано или късно. Това означава освобождаване от служба поради съображения за старост или физическа невъзможност на лице, което работи или е работило на работа, отпускане му доживотна пенсия или възнаграждение за оказаните услуги.
Представлява административния акт, с който работник, който е активен, изпада в бездействие, самостоятелно зает или нает, т.е. след достигане на максимална възраст или поради увреждане или сериозно хронично заболяване.
Пенсионирането е придобито право, тоест то не може да бъде отменено от друг закон, от приобретателя или от трети лица, независимо дали са физически лица, публични или частни субекти.
За политиката пенсионирането може да бъде един от най-добрите символи на социалната политика, прилагана днес, тъй като това е политика на срещи между всички партии, съставляващи общество, тъй като те уважават и оценяват труда и отдадеността, които имат човек през живота си, без да е в неравностойно положение, а по-скоро е подкрепял преминаването му през третата възраст.
От психологическа гледна точка всеки работник трябва да е готов да поеме пенсиониране, тъй като за тези, които всъщност не са, това може да предизвика странно чувство на празнота и безпомощност, оставяйки им малко възможности да отговорят какво да правят сега. Добре свикнали с ежедневния режим на работа и навиците, които се въртяха около тях, без тях те участват в ожесточена промяна в начина на живот, където трябва да бъдат възприети нови обичаи.
За някои гореспоменатото е голямо облекчение, тъй като чувстват, че навлизат във време, в което ще се радват на по-голям комфорт, докато за други това положение може да бъде изключително стресиращо, което да доведе дори до изпадане в депресивна картина.
Ето защо човек трябва да бъде планиран, да има житейски проект и да знае как да се локализира във всеки етап от живота, защото именно това представлява пенсионирането, етап или част от нашето пътуване.
Пенсионирането оставя работата зад себе си като централна ежедневна професия, отстъпвайки място на замяната й с дейности, които могат да оставят човека също толкова доволен.
Този етап не означава, че човекът става безполезен, напротив, за позитивния ум той представлява личен и дълбок ангажимент, където ще се развият способностите, които се притежават чрез собствените им проекти, където са включени афективни и социални взаимоотношения.
