Безупречното поведение е това, което прави човека пример за подражание и препоръка за другите. Терминът безупречен също се използва за означаване на действието, което човек е извършил и това действие има високо ниво на съвършенство, когато надвишава личните очаквания.
Тази лексика в своята етимология се състои от префикса „отивам“ за „в“ лишаване или отрицание, активния преходен глагол „упреквам“ и суфикса „ble“, който показва податлив или може да бъде.
Личните упреци показват оплакванията, които човек може обективно да формулира въз основа на конкретни факти и ситуации, породили вътрешно разочарование. Примерни нагласи обаче са тези, при които няма отрицателни отзиви. Очевидно е, че е трудно да се постигне това ниво на съвършенство, защото човек е да греши.
Докато упреците предизвикват високо ниво на лично разочарование, напротив, възхищението към другия поражда благодарност. Това е една от причините, поради които е много важно да възпитаваме сърцето и ума с приятни мисли и чувства, като например приемане, тъй като тези чувства са и това, което помага да се намалят упреците към другия.
Тоест упрекът не произтича толкова от самото действие, колкото от тълкуването, което прави другият за това действие. Има хора, които са склонни да се оплакват често и са песимисти, поради което те обикновено губят много време през целия ден в негативни интерпретации на реалността.
Напротив, позитивните хора са склонни да бъдат щастливи, оптимистични и жизнени. Следователно те също са склонни да показват по-висока степен на съответствие с реалността.
Това прилагателно показва и стойността на преценката на друго лице за отделни действия. И това е, че приятелите, семейството и близката среда могат да имат някакъв укор или, напротив, да похвалят поведението на някой близък. Безупречното поведение е това, което прави човека пример за подражание и препоръка за другите.
От етична гледна точка едно действие се счита за примерно, когато лицето е действало по най-добрия възможен начин според личните му обстоятелства.
