Иронията, известна още като сарказъм, е риторична фигура, която предполага в сериозна фраза с подигравателен тон обратното на казаното. Чрез тона, използван при произнасянето му, и жестовете, които се прилагат, ни карат да разберем, че сме изправени пред ирония, въпреки че определена ситуация може да обясни и използването на сарказъм.
Това е фин и деликатен начин да се подигравате с нещо или с някого, трябва да внимавате, тъй като иронията е лесна за погрешно тълкуване от онези, които не я разбират и дори може да се приеме като текстова истина.
Иронията може да бъде спонтанна или умишлена, генерирана случайно или доброволно от този, който съставя вашето съобщение. Според това, което поддържат езиковите специалисти, иронията може да бъде описана като онова съобщение, което утвърждава нещо на повърхността си, което не е същото като това, което същото съобщение иска да означава под него.
Видове ирония, които могат да се използват при различни обстоятелства. В този смисъл словесната ирония несъмнено е най-известната и най-лесната за идентифициране. Този тип ирония е този, който се изразява в езика и този, който през повечето време е умишлено да маркира определен тип мисъл. Ясен израз на ирония е да се покаже предполагаема радост, която крие раздразнение в определена ситуация, например когато някой казва „това е варварско! и има за цел да се позове на лошия късмет или дискомфорт, които това обстоятелство поражда у човека.
Тогава има и ситуационна ирония, тази, която се установява между казаното и извършеното. Например, ясен случай на ситуативна ирония е, когато човек казва „Искам да се посветя на изкуството“ и след това свърши да работи в административна или офис позиция.
Тя може да варира значително в степента на прикриване, финес или очевидност, както и в степента на интелектуална сложност. Зависи от определен контекст, за който е подготвен или в който е импровизиран. Намерението да бъдете иронични обикновено личи, когато е устно в тон, но може да бъде скрито и зад неутрален тон. Във всеки случай, ако това предизвиква усмивката на трети страни, това е така, защото те имат определена препратка или информация, която е в основата на използваната ирония, и това установява определено съучастие.
