Интроните са области на ДНК, които трябва да бъдат изхвърлени от първичната РНК транскрипция. Най-често срещаните са от класа на еукариотните РНК, главно в пратените РНК, по същия начин те могат да бъдат локализирани в определени прокариотни рРНК и тРНК. В количеството и размера на интрони е много разнообразна между видовете. За първи път са открити от химиците Филипс Алън Шарп и Ричард Дж. Робъртс.
Изследванията, проведени от тези специалисти върху интрони, им донесли Нобелова награда за физиология и медицина. Терминът „интрон“ обаче е изваден на бял свят от биохимика Уолтър Гилбърт през 1978 г.
Интроните могат да представляват незадължителна област на "сплайсинг", по-известна като " сплайсинг ", като могат да произхождат различни форми на протеини. Процесът на сплайсинг ще се контролира от голямо разнообразие от молекулярни сигнали. Друг интересен факт е, че интроните също могат да включват стари данни, тоест те могат да съдържат части от гени, които биха могли да бъдат изразени по-рано, но в момента не.
Класическите теории потвърждават, че интроните са части от ДНК, които нямат информация, въпреки че тази информация е в дебат и в днешно време няма много поддръжници.
Интроните се класифицират на:
- Интрони от клас I.
- Интрони от клас II.
- Интрони от клас III.
- Клас IV интрони.
Интроните от клас I и II са склонни да страдат от сплайкозоми (сплайсинг комплекс) чрез реакции на трансестерификация. Времената, в които е възможно да се намери тази група интрони в генома, са сравнително редки. Интроните от клас II и III са много сходни и имат силно запазена вторична система. Интроните от клас IV се намират в еукариотните тРНК и се отличават с това, че са единствените, които се изхвърлят чрез ендонуклеотиден разрез.
Интроните могат да бъдат намерени често в многоклетъчни еукариоти, като хора, и по-рядко в едноклетъчни еукариоти, като дрожди. В случай на археи и бактерии те са рядкост.
